Малкото жилище не е пречка за спокоен домашен любимец. Отглеждане на кученце в апартамент изисква повече ред и постоянство, отколкото квадратни метри, а резултатът е напълно постижим. Най-нежният период са първите седмици, когато малкото още се ориентира в новото място. Добрият старт се гради върху предвидим режим, собствено кътче и търпение.
Първите дни у дома
Първите дни служат за опознаване и за сваляне на напрежението. Кученцето е напуснало майката и братята си, а всичко около него е ново и лесно го изтощава. Затова началото не е време за много гости, шум и дълги разходки. Оставяме му тихо кътче, където никой не го безпокои, и поддържаме деня възможно най-предвидим. Още от първите часове решаваме какво ще бъде позволено занапред и после не променяме решението.
Ако не желаем кученце на дивана след месец, не го допускаме и сега. Постоянството в дребните неща спестява много нерви по-късно.
Всяко ново преживяване се въвежда постепенно, по едно наведнъж. Силният звук, непознатият човек и непознатото куче се приемат по-леко, когато са кратки и се повтарят. Наблюдаваме кога малкото се изморява и му осигуряваме почивка, преди да е стигнало до превъзбуда.
Ако малкото се скрие под мебела, не е нужно да го вадим насила. Достатъчно е да останем близо и да му дадем време да излезе само.
Първите нощи често са най-неспокойни. Оставяме до леглото му парче плат с позната миризма, защото тя успокоява малкото.
Място за спане и игра
Кученцето има нужда от собствено място, което усеща като сигурно. Най-подходящо е кътче встрани от движението, далеч от входната врата и от домакинските уреди. Там поставяме меко легло и няколко играчки, които остават само негови.
Мястото работи още по-добре, когато е свързано с приятни неща. Водим кученцето там след сън, след разходка и след игра, за да се успокоява доброволно, без да го затваряме. Наказанието чрез собственото му кътче разваля тази връзка и обикновено дава обратен ефект. Затова то никога не се използва по този начин.
Играта е начинът, по който малкото изразходва енергия в малък дом. Кратките занимания с дърпане на въже или търсене на лакомство изморяват повече от дълга разходка. Важно е предметите за игра да са различни от обувките и кабелите, за да не се учи грешна връзка. В апартамент играчките се сменят периодично, за да не омръзват. Две или три в един момент са достатъчно, а останалите се прибират и се връщат по-късно.
Полезно е кътчето да е лесно за почистване. Килимче или възглавничка, които се перат, улесняват поддръжката и не задържат миризма.
Отглеждане на кученце в апартамент и навици за разходки
Разходките трябва да станат част от деня, а не награда за добро поведение. Извеждаме кученцето по едно и също време, за да се научи кога да очаква излизане. Малкото още не може да се сдържа дълго, затова излизанията са кратки и чести.
Редът преди излизане е кратък и винаги един и същ. Слагаме каишката спокойно, без да превръщаме момента в игра, и тръгваме веднага.
Ако кученцето се възбужда прекалено преди излизане, изчакваме няколко секунди, докато се успокои, и чак тогава отваряме вратата. Този навик се отразява добре и в апартамента, защото намалява скоковете и лайя при вратата. По време на разходката оставяме малко време за подушване. Малкото опознава света предимно чрез миризма и това го уморява по полезен начин.
Най-добре е разходките да се случват и в по-спокойни часове, когато има по-малко хора и кучета. Тогава малкото се учи без излишно напрежение. С време то свиква и с по-натоварената улица.
Хранене по график
Храненето по установени часове дава на кученцето чувство за ритъм. Малките обикновено се хранят няколко пъти на ден в началото, а с растежа броят на храненията намалява. Точният режим и количество зависят от възрастта и породата, затова е разумно да се допитаме до ветеринар.
Храната се измерва, а не се оставя постоянно в купата. Водата остава на разположение през целия ден.
Лакомствата се броят в общото количество храна за деня. Иначе кученцето получава повече, отколкото му е нужно, а това вреди.
Смяната на храната става постепенно, смесвайки старата и новата в продължение на дни. Рязката промяна често води до разстройство, а то е неприятно и за дома, и за животното.
Учене без стрес
Обучението в малък дом е поредица от кратки и приятни повторения. Командата се учи с лакомство и похвала, а заниманието трае само няколко минути. Уморено или разсеяно кученце не се учи добре. Затова е по-добре да се спре навреме.
Основните команди, които улесняват живота в апартамент, са идване при повикване, стоене на място и отказ от предмет. Упражняваме ги на кратки сесии по няколко пъти ден, а не наведнъж. Търпението и повторението дават повече от строгостта.
Кратките игри за учене са по-полезни от дългите занимания. Малкото задържа вниманието за кратко и урокът трябва да свърши, докато още му е интересно.
Редовните прегледи при ветеринар и грижата за ноктите и козината са част от доброто отглеждане. Навикът да се пипат лапите и ушите от малко улеснява бъдещите процедури.
Ако поведението не се оправя с време и режим, има смисъл да се потърси помощ от специалист по поведение на кучета. Работата с опитен човек спестява месеци опити и грешки и е по-щадяща за животното. Това не е признак за провал, а разумен подход.
Спокойното отглеждане в апартамент се гради бавно и без излишна строгост. Редът, собственото място и кратките занимания дават на кученцето сигурност, а на дома тишина. Първите седмици минават, а навиците, изградени с търпение, остават за дълго.
